ЕМИГРАНТ

Тъжна песен се чува. Някой сякаш шепти.
Баща си синчето прегръща. То малко е още и спи.
С любов го създадоха двама. Сега ще го гледат с любов.
И няма тук дъх на измама. А има един порив нов.

Занизаха се години. И малкият стана голям.
Реши в един ден да замине. Да търси прехраната там.
Далече в далечна чужбина. Където казват било рай.
Замина. Останаха тука. Бащата и майка през май.

Животът му беше различен. Започна от нищото той.
Работеше и без час почивка. В началото беше в застой.
След няколко тежки години потънал във мъка и пот
синът глава взе да повдига. Изправи се в онзи живот.

Тогава се сети. Остави преди години някъде там.
Родители, близки, познати... Когато затръгва насам.
Забравил ги беше. Във порив да може тук да е цял.
Тогава реши да им звънне. Човекът сега преуспял.

Набра номера позабравен. А там... няма кой да вдигне сега.
Затвори. И пробва отново. Не става... А вън е мъгла.
Реши се. И взе самолета. За няколко часа дойде.
От там, дето потърси късмета. До тук, дето беше дете.

На портата два катинара. А дворът обраснал с трева.
И къщата тяхната стара с тъга го посрещна сега.
Тук нямаше никого вече. Животът беше замрял.
Заминали много далече...стопаните. А той не видял!

С две сълзи в очите красиви синът се обърна назад.
Остави и къща и ниви... Отново замина. В нов свят.
Тук нямаше нищичко вече. Годините, взеха го те.
Човек се ражда с надежди. Умират със времето те...


Марѝ